първа част => http://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.com/2014/06/blog-post_21.html
Това е Лъвската Гора.
Същият стар, величествен, тринадесетвековен лес, от който са останали
само шубраци и храсти. Същият, който в незапомнени времена бил огласян
от мощния рев на царствените лъвове, а сега ние – обявилите се за техни
наследници горди чифтокопитни – озвучаваме с възмутеното си блеене,
докато провеждаме ежедневните си протестни разходки по централната
горска пътека. Изпълваме я цялата, от край до край. Дивим се на
смелостта и единството си. И приветствуваме наредените в шпалир
кучета-пазачи с надписи на нашийниците „нека не се хапем“, които от своя
страна любезно ни насочват далече от обектите на гнева ни.
Но да караме подред.
Разказът ни беше стигнал до момента, в който стадото заяви, че не ще Водачи.
Къртицата, която от известно време произвеждаше и разгласяваше
новостите в гората, заяви, че вече не харесва овчарското куче и гончето.
Разбрала била какви са. Обяви се за говорител на стадото чрез
инициативата си „Гора без срам“. Разкри и една невероятна афера с
няколко палета окапали листа, които, според нея, овчарското куче замисляло да налепи по дърветата, за да заблуди стадото, че е есен.
Изправи се съселът и заяви, че след като се е отървал от опеката на
лисугера и невестулката, той е един нов съсел и ако бъде избран за
Водач, ще върне гората на животните. Не уточни на кои животни. Но за
сметка на това се отказа от ролята на главен Водач и предложи за тази
отговорна длъжност свраката, която „е експерт в изхранването“.
Совата, наследник на сокола, достолепно допълни, че бидейки екзактни
в своята битност, те са логичната алтернатива на предишното порочно
водачество.
Овчарското куче обаче имаше достатъчно останали поддържници, въпреки доносите, разпространявани всяка сутрин от къртицата.
Решаваща се оказа намесата на койота. От няколко години насам, той
набираше популярност сред стадото, като се обявяваше за връщане на
изконните горски традиции. Смело громеше всички досегашни Водачи.
Обвиняваше ги, че петнят името на Лъвската гора. Заявяваше, че ще
прогони хищните птици от управлението... И изведнъж се отметна и
подкрепи свраката.
Глух ропот се надигна между празните ясли, но стореното –сторено.
Съселът обеща, че ще ги понапълни, совата призова за толерантност и
кредит на доверие и свраката беше назначена за Водач. Животът отново
закрета в обичайното си русло...
Не щеш ли обаче, за главен пазач беше назначен смокът. Смокът, който
имаше практика да хипнотизира стадото и да се впива стръвно във виметата
ни. Смокът, който ужасяваше, който отвращаваше и отблъскваше всички.
Вечната заблуда на Водачите. Забравят, че макар да сме стадо, ние не
сме овце. Ние сме пакостливи и непокорни. Ние сме своенравни и не съвсем
безопасни. Имаме сериозно оръжие, макар да го използваме рядко. Ние,
козите, можем да бодем!
Но пък е лесно да ни превърнат в стадо и да ни подкарат...
От тогава се разхождаме привечер. Смокът го смениха, но вече не
вярваме на Водачите. Искаме да си идат. Те пък се преструват, че не
виждат и чуват нищо. Обясняват, че са преживели катарзис, даже се
извиниха, макар и назидателно размахвайки нокът.
Само койотът вилнее и напада из засада поокъснелите и отделили се животни.
Ние обаче няма да се предадем! Ще продължим да обикаляме горските
пътеки и ще врещим колкото ни глас държи. Докато не ги прогоним. Е,
после ще се намери друг, който да ни дои. Защото, макар че не сме овце,
ние не сме и лъвове.
Но макар и издоени и остригани, ще бъдем с високо вдигнати глави.
Защото ние сме Лъвския народ.
А това е Лъвската гора.
Към трета част ---->
http://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.bg/2016/08/3.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар